Първият учебен ден в Украйна: деца започнаха училище под земята
Децата в Украйна се върнаха вчера в учебно заведение за началото на новата образователна година с вярата да учат в безвредна среда в сянката на съветската инвазия, се споделя в обява на АП.
От началото на войната през февруари 2022 година учебните заведения намират разнообразни способи, с цел да продължат обучителния развой.
В село Бобрик, в северната Сумска област, близо до фронтовата линия, едно от тях премести класните си стаи напълно в подземно помещение, с цел да може учениците, чието обучение към този момент бе наранено от пандемията от ковид, да продължат да учат в присъствена форма.
" Трябва да създадем всичко допустимо, за да не бъде изгубено това потомство ", споделя шефът Олексий Коренивски. " Времето е единственото нещо, което не може да се върне. Децата са нашето бъдеще и ние би трябвало да им дадем всичко, което имаме. "
Училището е преместено подземен преди две години, когато въздушните паники от време на време продължаваха 20 часа, спирайки образователните занятия. Единственият вид бе часовете да продължат, до момента в който учениците се крият.
Сега в мазето на административна постройка, която в никакъв случай не е била предопределена за учебно заведение, класните стаи са ситуирани в тясно пространство и някои от тях са разграничени единствено с дебела пластмасова бариера. Няма прозорци, нито порти. По време на уроците гласовете на децата се сливат в хор.
Вчера, на 1 септември, доста от тях дойдоха с бродирани обичайни ризи – вишиванки. Учителските бюра бяха отрупани с цветя, които децата им донесоха като обичаен подарък за началото на годината.
" За страдание, този " комшия " няма да отиде на никое място ", споделя Олексий Коренивски, говорейки за Русия.
Той споделя и какъв брой доста е трябвало да се направи, с цел да бъде преместено учебното заведение в подземните пространства. Добавя, че си е коствало. Някога влажното и мрачно мазе в този момент е ремонтирано, има вентилация, електричество и нови подови настилки.
Това е единствено един образец за това по какъв начин украинците се приспособяват, с цел да продължат живота си, така като няма изгледи нашествието на Русия да завърши скоро.
В Бобрик, село с население от към 2000 души, учебното заведение е малко, с класове от към 10 деца. Тази година единствено седем са първокласниците.
По време на първия образователен час учителката отворя учебника на картата на Украйна. На нея тя демонстрира цялата страна, без маркирани окупирани територии. Сочи и северната Сумска област, където се намира Бобрик.
" Регионът ни е до Русия ", споделя тя. " Ето за какво е толкоз мъчно, ето за какво ни бомбардират толкоз постоянно – тъй като сме покрай този сложен за разбирателство комшия ".
В момента в учебното заведение учат малко повече от 100 възпитаници, макар че към 10% са напуснали след съветската инвазия и в този момент не престават да си потеглят още от тях. За учебно заведение, което е толкоз малко, неналичието на всяко липсващо дете се усеща.
Сред тези, които се готвят да изоставен, е 15-годишната Влада Михайлик, която скоро ще се реалокира в Австрия с 11-годишния си брат. Майка им е решила, че обстановката в родното им село е станала прекомерно рискова.
" Живеем добре. Но от време на време е тъжно. Често чуваме дроновете " Шахед " и детонациите ", сподели Влада. " Ученето подземен стана всекидневно ", прибавя тя. " Ако би трябвало да избираме сред онлайн образование и мазето, мазето е по-добре ".
Влада споделя, че не би желала да напуща града и избира да приключи учебно заведение с приятелите си.
В една от класните стаи войната не е измежду първите обсъждани тематики. Когато учителката пита учениците какво са правили през лятото, отговорите са ненадейно естествени – каране на колело, помагане на родителите, време с нови другари. Тогава, се чува спокоен глас на дете от трети клас, което споделя: " Дрон " Шахед " бе прехванат над нас и видяхме части от него ".
" Всичко това е поради войната ", дава отговор умерено учителката.
Тъй като мазето е малко, в учебното заведение се учи на две смени и с къси междучасия. Предишната учебна постройка, красива сграда от 20. век, в този момент стои празна, просторните ѝ класни стаи чакат учениците да се върнат, когато обстановката със сигурността се усъвършенства.
7-годишната Ева Туи стартира трети клас в класна стая подземен. Тя си спомня за предходната си класна стая, единствено на 400 м, която е била по-удобна и по-топла през зимата.
" Тук сме, тъй като сме във война и има доста сирени ", споделя Ева и прибавя, че предната нощ е будувала от неспокойствие поради началото на новата образователна година.
Третокласничката има едно просто предпочитание за тази образователна година:
" Да се върнем в класната стая. Нея я усещаме повече като дом ". Но Ева има обаче и една по-голяма фантазия: " Войната да спре. "
Преводът е на.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
От началото на войната през февруари 2022 година учебните заведения намират разнообразни способи, с цел да продължат обучителния развой.
В село Бобрик, в северната Сумска област, близо до фронтовата линия, едно от тях премести класните си стаи напълно в подземно помещение, с цел да може учениците, чието обучение към този момент бе наранено от пандемията от ковид, да продължат да учат в присъствена форма.
" Трябва да създадем всичко допустимо, за да не бъде изгубено това потомство ", споделя шефът Олексий Коренивски. " Времето е единственото нещо, което не може да се върне. Децата са нашето бъдеще и ние би трябвало да им дадем всичко, което имаме. "
Училището е преместено подземен преди две години, когато въздушните паники от време на време продължаваха 20 часа, спирайки образователните занятия. Единственият вид бе часовете да продължат, до момента в който учениците се крият.
Сега в мазето на административна постройка, която в никакъв случай не е била предопределена за учебно заведение, класните стаи са ситуирани в тясно пространство и някои от тях са разграничени единствено с дебела пластмасова бариера. Няма прозорци, нито порти. По време на уроците гласовете на децата се сливат в хор.
Вчера, на 1 септември, доста от тях дойдоха с бродирани обичайни ризи – вишиванки. Учителските бюра бяха отрупани с цветя, които децата им донесоха като обичаен подарък за началото на годината.
" За страдание, този " комшия " няма да отиде на никое място ", споделя Олексий Коренивски, говорейки за Русия.
Той споделя и какъв брой доста е трябвало да се направи, с цел да бъде преместено учебното заведение в подземните пространства. Добавя, че си е коствало. Някога влажното и мрачно мазе в този момент е ремонтирано, има вентилация, електричество и нови подови настилки.
Това е единствено един образец за това по какъв начин украинците се приспособяват, с цел да продължат живота си, така като няма изгледи нашествието на Русия да завърши скоро.
В Бобрик, село с население от към 2000 души, учебното заведение е малко, с класове от към 10 деца. Тази година единствено седем са първокласниците.
По време на първия образователен час учителката отворя учебника на картата на Украйна. На нея тя демонстрира цялата страна, без маркирани окупирани територии. Сочи и северната Сумска област, където се намира Бобрик.
" Регионът ни е до Русия ", споделя тя. " Ето за какво е толкоз мъчно, ето за какво ни бомбардират толкоз постоянно – тъй като сме покрай този сложен за разбирателство комшия ".
В момента в учебното заведение учат малко повече от 100 възпитаници, макар че към 10% са напуснали след съветската инвазия и в този момент не престават да си потеглят още от тях. За учебно заведение, което е толкоз малко, неналичието на всяко липсващо дете се усеща.
Сред тези, които се готвят да изоставен, е 15-годишната Влада Михайлик, която скоро ще се реалокира в Австрия с 11-годишния си брат. Майка им е решила, че обстановката в родното им село е станала прекомерно рискова.
" Живеем добре. Но от време на време е тъжно. Често чуваме дроновете " Шахед " и детонациите ", сподели Влада. " Ученето подземен стана всекидневно ", прибавя тя. " Ако би трябвало да избираме сред онлайн образование и мазето, мазето е по-добре ".
Влада споделя, че не би желала да напуща града и избира да приключи учебно заведение с приятелите си.
В една от класните стаи войната не е измежду първите обсъждани тематики. Когато учителката пита учениците какво са правили през лятото, отговорите са ненадейно естествени – каране на колело, помагане на родителите, време с нови другари. Тогава, се чува спокоен глас на дете от трети клас, което споделя: " Дрон " Шахед " бе прехванат над нас и видяхме части от него ".
" Всичко това е поради войната ", дава отговор умерено учителката.
Тъй като мазето е малко, в учебното заведение се учи на две смени и с къси междучасия. Предишната учебна постройка, красива сграда от 20. век, в този момент стои празна, просторните ѝ класни стаи чакат учениците да се върнат, когато обстановката със сигурността се усъвършенства.
7-годишната Ева Туи стартира трети клас в класна стая подземен. Тя си спомня за предходната си класна стая, единствено на 400 м, която е била по-удобна и по-топла през зимата.
" Тук сме, тъй като сме във война и има доста сирени ", споделя Ева и прибавя, че предната нощ е будувала от неспокойствие поради началото на новата образователна година.
Третокласничката има едно просто предпочитание за тази образователна година:
" Да се върнем в класната стая. Нея я усещаме повече като дом ". Но Ева има обаче и една по-голяма фантазия: " Войната да спре. "
Преводът е на.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ